10:31 | 15 септември 05 5323

Васко Кръпката: "Рокендролът и блусът винаги ме правят млад"

Блусарят Васил Свиленов Георгиев, известен повече като Васко Кръпката изнесе свой концерт пред феновете си на летището в Казанлък, благодарение на своя приятел с американски паспорт Сами Попов.
Бира, блус, рокендрол и нащърбена Луна забавляваха дошлите на концерта парашутисти и любители на Подуене-музиката, въпреки върлото нашествие на комарите в дъждовната нощ.
На музиката на Кръпката се радваше и семейното куче бобтейл - 11 годишната Лора.
Пред "Долина" музикантът довери, че преди десетина години е правил опити за скок с парашут и дори е успял веднъж. Оттогава не му останало време да повтори опита си.
- Вие сте един от символите на българската демокрация от времето когато "храстът казал на дървото". Промениха ли ви с нещо бурните 17 години или си останахте същия идеалист с китара?
- Не искам да се променям. Искам да си остана същия. Май останах някъде между 7-ми и 8-ми клас. Колкото до изминалите бурни години, то те ме формираха. Най-важното нещо заради което съм бунтар е за правото на мнение. По времето на комунизма нямах право на мнение, сега това не е така. Изпях всичките тези песни именно за правото на мнение. Това ми е едничката награда - имам право на мнение.
- Повече или по-малко ставаха хората, които идваха на вашите концерти през това време?
- По-малко. Избягаха в чужбина, поведоха ги в друга музикална посока. Тогава хората се събираха заради митингите, промените, политиката, бунта, но считам, че сега тези хора не идват по нашите концерти. Тях ги няма. Но аз знам, че съм останал някъде в техните сърца.
- Кои са днешните бунтари, които идват на вашите концерти?
- Същите хора, които останаха не само заради бунта, но и заради музиката. Аз преди всичко съм блус и рок музикант. Музиката ми е класика, блусът, рокът са класика. Но не съм си представял, че ще стана символ, бард някакъв, просто исках да свиря блус.
- Имат ли място "Старите муцуни" в новото ни време?
- Да, защото аз винаги ще си остана млада муцуна. Рокендролът и блусът винаги ме правят млад. Това е неостаряваща музика. Освен това в блуса най-хубавото е, че колкото повече влизаш в годините, толкова по-готин ставаш. А и нали виждаш, нищо ново без Старите муцуни не става.
- А повече булс или рокендрол са настроенията у нас? Или ги измести другата музика?
- За съжаление у нас настроенията не са блус, нито рокендрол. Което е тъжно. Тук се слуша друго. Вкусовете тук са други, не като по света, където тази музика си продължава да е номер едно. Но у нас нещата се промениха заради мутризацията на музиката. Няма друга страна където рапа, чалгата да са толкова популярни, колкото у нас.
- Как си обяснявате това?
- Лепа Брена направи преди години концерт в София на стадион, а Янка Рупкина не може да направи такъв концерт в Белград. Ние сме дупедавци. Чалгата е една просташка атака, която се харесва на простолюдието, с нея то избива чивия. Бачка за дребни стотинки, те ни лъжат, че ни плащат, ние че им работим, и чалгата е най-понятна за такива хора. Проблемът не е в това, че я има чалгата, а в това, че вместо чалгата да си стои по кръчмите, където й е мястото, тя стана национална музика, национален приоритет. И това е възможно, защото прости хора работят в медии, прости хора налагат своя вкус, мутрите плащат за това, мафията също наложи своя музикален вкус, с парите си, Слави Трифонов направи едно просташко шоу, което стана институция. Превърнахме оплюването в институция.
- Май сте по-минорен от предишни години?
- Не, просто чалгата ме натъжава, затова. Напротив, сега съм пълен с толкова енергия, обиколих последните две години Европа и Америка. При това пътувах с китарата на Георги Минчев. Много съм весел, имам чудесно семейство, прекрасна любов, много страхотни приятели, пътешествам. Аз съм вожда на Кръпките. Имам песни, с които влезнах в сърцата на хората.
- Как гледате на това, което става тези дни в българската политика? Какво е: блус, рокендрол, чалга?
- Чалга е. Голяма чалга. Такава, каквато си заръча народът. Само ще кажа, че ние които носим кръста на промените на гърба си, които не продадохме идеята, ние сме генетичните победители. Не сме политическите, нито финансовите победители, но сме генетическите победители. Ние сме малцинство, но сме щастливи, защото останахме верни на себе си.
Яна Трифонова