Снегът на спомена |
||
Снегът на спомена вали, с дъха си стоплям твоите длани. Oчите ти излъчват смях, красят на утрото покоя. Обичам те, обичам те. Кажи, нали не те е страх да тръгнеш с мен, да бъдеш моя? Нали щастливи сме, нали, нали ще бъде дълга нашата зима? Обичам те, обичам те. Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла-ла ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла. Минават дни, минават ветрове - не ще угаснат в нас копнежите предишни. Ще помним тези бели часове и двора тих със белоцветни вишни. Очите ти излъчват смях, красят на утрото покоя. Кажи, нали не те е страх да тръгнеш с мен, да бъдеш моя? Обичам те, обичам те. Нали щастливи сме, нали? Нали ще бъде дълга нашата зима? Снегът на спомена вали - мелодия неотразима. Обичам те, обичам те. Ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла. |
||