Кучето на крайния квартал

	Кучето на крайния квартал
	Родих се случайно край кофите за смет и цял живот си патя с моя скапан късмет. Не познавам баща си, той не знае за мен, а майка ми избяга още същия ден. Аз съм кучето на крайния квартал и тази нощ ще си полегна във меката кал. Нямам порода, родословно дърво, но имам природа и набито око. Не ставам за изложба, помияр ненадарен, дори и котките не ги е много страх от мен. Аз съм кучето на крайния квартал и не мога да си спомня откога не съм ял. Гладен и жаден дочаках нощта, отчаян и тъжен, пак съм сам на света. Самотен и беден във жега и мраз от теб господине, по-свободен съм аз. Аз съм кучето на крайния квартал и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал... Обратно към темата