Душа |
||
Този град безсънен без печал ни пръсна. Всичко нежно, всичко грешно между нас виновно оглуша. Само ти остана в мен като камбана да звучиш под удара, душа. В този град бездънен твоят вик потъна. Колко мъдро, колко подло в паметта си всеки вкамени. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мен да звъни. В този град бездънен твоят вик потъна. Колко мъдро, колко подло в паметта си всеки вкамени. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мен да звъни. Но защо остана таз душа камбана до смъртта под всеки удар в мен да звъни. |
||